Тайнства

В теорията и практиката на Православната църква тайнствата имат изключително място и значение. Те са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях чрез видими знаци и действия се дава невидима Божия благодат, която очиства от греховете, освещава човешката природа и й дава сили по пътя към вечния живот.

В Православната църква има седем тайнства. Те са :

• Кръщение
• Миропомазание
• Евхаристия
• Покаяние
• Свещенство
• Брак
• Елеосвещение

Едни от тайнствата (Кръщение, Миропомазване и Свещенство) се извършват над човека само веднъж. Останалите четири могат да се извършват много пъти (Бракът - до два пъти и само при екстрени обстоятелства се позволява трети Брак). Тайнствата Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата.

Невидимата страна е тайнственото възприемане на благодатните дарове на Светия Дух, които са различни за всяко тайнство. Така например:

• при Кръщението човек се очиства от греховете и се ражда за нов духовен живот;
• при Миропомазването се дават даровете на Светия Дух, необходими за възрастването и укрепването на християнина в новия му живот;
• при Евхаристията вярващият приема тялото и кръвта Христови и се съединява с Христа;
• при Покаянието се дава благодат, която очиства от греховете, извършени след Кръщението;
• при Свещенството се дава благодат, необходима за духовно възраждане и възпитаване на другите чрез учението и тайнствата;
• при Брака християнина получава благодат, която освещава съпружеския му съюз и естественото раждане и възпитаване на децата;
• при Елеосвещението се дава благодат, която изцелява от телесни болести чрез изцеляване на духовните, т.е. чрез прощаване на греховете, което се изпросва в молитвите при това тайнство.

Православната църква прави разлика между действителност и действеност на тайнствата.

За да бъде едно тайнство действително, е нужно:

• извършителят му да е законно йерархическо лице (презвитер или епископ);
• извършителят да призове Св. Дух и да произнесе необходимата за тайнството сакраментална формула, и
• да е налице определеното за тайнството вещество.

Действеността на тайнството зависи от правилното му извършване и, което е особено важно, от вътрешното душевно разположение на този, над когото се извършва. Необходимо е душата на пристъпващия към тайнството да е подготвена да приеме Божията благодат. Тайнствата са средства за освещаване на вярващите християни. Но те не действат механически и не дават светост. Светостта се постига с голямо усърдие, постига се чрез вяра, надежда и любов. Благодатта, приета при тайнствата еднакво от всички вярващи, намалява или се усилва в зависимост от нашите постъпки, както семената се посяват на различна почва и едни от тях погиват, а други дават обилен плод. Всички тайнства са установени от Иисус Христос. Те са възможни само в Църквата, чиято Глава е сам Иисус Христос и в която неизменно пребъдва Дух Свети.

Тайнство Кръщение

Иисус Христос установил тайнството Кръщение веднага след Възкресението Си, когато се явил на Своите ученици и им казал: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Мат.28:19). Кръщението е тайнство, при което вярващия чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и от личните грехове (ако е възрастен), възражда се за нов, праведен и свет живот в единение с Бога. Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристиянини и чрез което кръщаващият се става християнин. То е, казано образно, врата за влизане в Църквата и условие за участие в нейния духовно-благодатен живот. Кръщението, което извършвал св. Йоан Предтеча, не е било тайнство. То имало предобразно значение и било подготовка към християнското Кръщение.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: “Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца и Сина и Светия Дух”. Допуска се кръщаване чрез поливане или поръсване само като изключение - при слаби и болни хора, които не могат да бъдат потапяни във вода.

Към видимата или външна страна се отнасят и обредите:

• отричане от дявола,
• обличане на бяла дреха
• възлагане кръст върху кръщавания и
• палене свещи и обикаляне на купела.

Отричането от дявола се прави, за да се пропъди той от кръщавания, който чрез Кръщението става ново творение и дявола трябва да бъде далеч от негo.Обличането на кръстения в бяла дреха е символ на духовна чистота, която той получава чрез Кръщението и която трябва да пази през целия си живот. Възлагането на кръст върху кръщавания е знак, че той става Христов и като Христа трябва търпеливо да понася житейския си кръст. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи са знак, че кръстеният трябва да излъчва духовна светлина. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето в кръг около купела показва на кръстения, че той трябва да принадлежи на Христа вечно.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Св. Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове /ако кръщаващият се е възрастен/, възражда го духовно и го освещава.

Благодатта Божия при Кръщението не действа механически. Тя сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност свободно да расте и укрепва в доброто.

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние (ср. Марк 16:16 и Деян.2:38). Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Вярно е, че децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците) си. В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни пеленачета. В новия Завет обрязването е заменено с Кръщението. Покаяние не се изисква от малките деца, защото те нямат лични грехове. При Кръщението те се очистват от първия грях на прародителите. В историята на християнството винаги е имало мъченици за вярата. Не са малко случаите, когато са умъртвявани хора още некръстени - умъртвявани са заради тяхната вяра в Иисус Христос. В такива случаи говорим за кръвно Кръщение, т.е. мъченикът се е кръстил в собствената си кръв, с която е засвидетелствувал силата на вярата си.

Право да извършват тайнството Кръщение имат презвитерите и епископите. Но при екстремни обстоятелства /главно опасност от смърт/ Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни, но самите те /миряните/ трябва да са кръстени в името на троичния Бог. Самопонятно е, че дяконите след като са ръкоположени в първата йерархическа степен, са кръстени.

Тайнство Миропомазване

Второто по ред тайнство в Православната църква е Миропомазването.

Както човек докато е тук на земята се нуждае от въздух, светлина и храна, за да поддържа своето съществуване и физически разтеж, така също и на родения за духовен живот човек са необходими благодатните сили на Св. Дух, за да може с тяхна помощ не само да поддържа своя нов духовен живот, но и да крепне и расте в него. Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на сакраменталната формула: “Печат на дара на Св. Дух” се дават благодатни сили, необходими за закрепване и възрастване в новия живот.

Миропомазването като тайнство е установено от Иисус Христос средство за освещаване на човека. Иисус Христос обещал, че след като се прослави, ще даде на всички вярващи в Него даровете на Св. Дух: “В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: Който е жаден, да дойде пре Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Свети още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен” (Иоан 7:37-39). Тук става дума за даровете, които се дават в тайнството Миропомазване. Кръщението с Дух Свети, което апостолите вършели с възлагане ръце, е днешното тайнство Миропомазване. Чрез това тайнство на кръстения се дава благодатта на Св. Дух, която му помага да расте в новия духовен живот, напътва го в истините на вярата, които са необходими за спасението, и го утвърждава в благочестието.

Видимата страна на тайнството Миропомазване е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и нозете на кръстения. Това помазване се прави кръстообразно и всеки път извършителят на тайнството (презвитерът или епископът) произнася сакраменталната формула: “Печат на дара на Св. Дух”. Челото се помазва с осветено миро за освещаване ума или мислите, гърдите - за освещаване сърцето или желанията, очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото от тях, ръцете и нозете - за освещаване делата и цялото поведение на кръстения.

Невидимата страна е духовно-благодатната, при която на току що кръстения се дават благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот. Право да извършват тайнството Миропомазване имат презвитерите и епископите.Мирото се освещава от патриарха заедно с епископите. Благодатните дарове, които се получават при тайнството Миропомазване, оказват своето въздействие върху целия живот на християнина, поради което това тайнство не се повтаря, както и Кръщението.

Тайнство Евхаристия

Евхаристията е тайнство, в което вярващият и кръстен християнин приема Иисус Христос под вид на хляб и вино, след като те в определен момент на Литургията са претворени в тяло и кръв Христови. По този начин приемащият ги се съединява с Христос.

Иисус Христос е установил тайнството Евхаристия малко преди кръстните Си страдания, установил го на Тайната вечеря: “Когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благодари, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете” (Мат.26:26-28).

Видимата страна на тайнството Евхаристия включва:

• веществата, които се използват при тайнството - хляб, вино и вода,
• богослужението, през време на което се извършва това тайнство и
• думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Хлябът трябва да бъде пшеничен и квасен, чист и по качество, и по начин на приготвяне. Виното трябва да бъде чисто, гроздово, с каквото Иисус Христос извършил тайнството, червено - да напомня с цвета си кръвта Христова, пролята на Голгота, и разтворено с вода - за спомен на това, че из ребрата на Голготския Страдалец, прободен на кръста, изтекла кръв и вода.

Невидимата страна на тайнството Евхаристия е оня сублимен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е велика тайна, която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. Знаем, че словото Божие е истинско, действено и всесилно, но начина на претворяване за нас остава непостижим. Към невидимата страна на тайнството Евхаристия се отнася и това, че вярващите, като се причастяват със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самия Христос и в Него стават съобщници на вечния живот. Тайнството Евхаристия е необходимо за всеки християнин, понеже то му служи за духовна храна и е извор на вечно блаженство. Да пристъпват към приобщаване тялото и кръвта Христови и да ги приемат след необходимата подготовка могат всички християни, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата. Като се приобщават със светите Тайни, вярващите освещават душите и телата си и получават Божията благодат. От възрастните, пристъпващи към причастие, се изисква да се подготвят за това чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед. Евхаристията не е само тайнство, което ни съединява с Христа, но и жертва, принасяна за живи и умрели. Ония, които присъстват при извършване на св. Литургия, участват с молитва и вяра в принасяне на безкръвната жертва и така получават освещение и благословение.

Тайнството Евхаристия е най-важната част от благодатния живот на Църквата. Евхаристийната жертва има същата сила, каквато има Голготската, защото се принася същото тяло и се пролива същата кръв. Разликата е в това, че Голготската жертва е кръвна, а Евхаристийната - безкръвна, възпоменателна.

Тайнство Покаяние

Покаянието е тайнство, чрез което вярващшят християнин, след гласна и директна изповед на греховете си, с гласно изказана от изповедника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

Като израз на съзнание за греховност покаянието съществувало и в Стария Завет. Давид искрено се каял за сторените от него грехове. Св. Йоан Кръстител проповядвал покайно кръщение. Макар че покаянието в Стария Завет било благотворно за човека, то нямало благодатната сила да го очиства от всичките грехове и да го примирява с Бога. Иисус Христос установил Покаянието като тайнство. След възкресението Си Той казал на Своите ученици: “Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:22-23). Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите, получили тази власт от Иисус Христос, я предавали на своите приемници. Така тя се съхранява в Църквата постоянно.

Видимата страна на тайнството Покаяние, която се възприема чрез слуха, включва устното изповядване греховете на каещия се пред Бога в присъствието на изповедник, и прощаването на греховете от изповедника, който върши това от името на Бога.

Невидимата страна на тайнството Покаяние се състои в това, че чрез благодатта Божия каещият се грешник бива освободен от греховете от Самия Иисус Христос. Чрез това той се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. Ярък пример в това отношение е разкаялият се грешник на кръста, на когото Христос простил греховете и му отредил вечен и блажен живот.

Искреното покаяние за сторените грехове е придружено с твърдо решение да не се връщаме отново към тях. Горещото желание да поправим живота си е естествена последица от искреното съкрушение за греховете, защото не е възможно истински да се съкрушаваме за сторените от нас грехове и в същото време да не чувстваме у себе си искрено желание и решимост да поправим своя начин на живот.

Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва, е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените грехове. Съобразно конкретните индивидуални нужди Църквата е отредила при изповед да се налагат епитимии. Думата епитимия е гръцка и значи забрана, запрещение. Както лекарят забранява някои храни и предписва съответни лечебни средства, така изповедникът забранява едно или предписва друго с цел да въздейства благотворно за духовното лечение на изповядващия се.

Тайнство Свещенство

Свещенството е тайнство, при което чрез молитвено възлагане ръцете от архиерей върху главата на избрано лице и произнасяне на съответната сакраментална формула, върху това лице идва благодатта на Св. Дух, която го освещава и го поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва йерархическите си задължения и да ръководи повереното му паство, ако е презвитер или епископ. Иисус Христос установил тайнството Свещенство след възкресението Си, когато се явил на учениците Си и им казал: “Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. Икато рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят, на които задържите, ще се задържат”(Иоан 20:21-23). От тези думи на Иисус Христос е ясно, че властта и пълномощията на йерархическите лица да връзват и развързват са от Бога. Това показва, че е налице особено тайнство, чрез което властта и пълномощията се дават на избрани лица. Рожденният ден на Църквата, в която могат и действително се извършват всички тайнства, е Петдесетница. Тогава апостолите получили благодатта на Св. Дух, необходима за тяхното духовно служение. Те, по внушение на същия Дух Свети, избрали измежду вярващите някои достойни за пастирско служение и им предали чрез ръковъзлагане благодатта на Свещенството. Тази приемственост в Църквата е непрекъсваема и ще продължи до свършека на света.

Видимата страна на тайнството Свещенство се състои във възлагане от архиерея ръце върху главата на ръкополагания и четене на специална молитва, с която се изпросва благодатта на Св. Дух.

Невидимата срана на тайнството Свещенство се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение. Благодатта, която се дава при тайнството Свещенство чрез ръкоположение, е една, но тя се дава в различна степен: в по-малка степен се дава на дякона, в по-голяма - на свещеника и в най-голяма на епископа. Разликата между трите йерархически степени /дякон, презвитер и епископ/ е следната: дяконът служи при тайнствата, като помага на епископа и презвитера при извършването им, но той няма право сам да свещенодейства; с благословението на епископа, презвитерът извършва тайнствата, без тайнството Свещенство; епископът не само извършва всички тайнства, но има власт и на други да предава чрез ръкоположение благодатния дар на Свещенството. Дяконът и свещеникът се ръкополагат от един епископ, а епископът - най-малко от двама епископи. Благодатта при тайнството Свещенство, която се дава чрез ръкоположение на дякони, презвитери и епископи, пребъдва в душата на всекиго от тях неизменно. Затова нито епископът, нито презвитерът нито дяконът се ръкополагат втори път в същата йерархическа степен. Тайнството Свещенство е неповторимо.

Тайнство Брак

Бракът е тайнство, при което младоженците в името на любовта пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред Църквата да пазят съпружеската вярност. На тях им се дава свише чрез извършителя на тайнството божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Иисус Христос с Църквата и им съдейства да постигнат трите основни цели на брака: взаимно подпомагане по пътя към нравствено усъвършенствуване, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

Бракът като съюз между мъж и жена е установен от Бога още в рая, когато той създал първата човешка двойка.

Според учението на Православната църква Бракът е тайнство. В разговор с фарисеите Иисус Христос привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат.19:6). Св. апостол Павел нарича брачните взаимоотношения “велика тайна” и ги сравнява с отношението между Христос и Църквата (Ефес.5:31-32).

Видимата страна на тайнството Брак включва възлагането венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благословение на техния брачен съюз от свещенослужителя и произнасяне на кратка молитва към Бога. Молитвата с тайноизвършителните думи е: “Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай”. По време на тези свещенодействия Сам Бог невидимо благославя встъпващите в брак, и младоженците стават едно.

Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират духовно-благодатната светлина, която се получава по време на тайнството. Размяната на пръстените и вкусването на вино от една чаша показват, че от този момент съпрузите трябва заедно да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно.

Обикалянето в средата на храма изразява тяхната духовна радост и свързаността им завинаги.

Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с благодатта Божия, по подобие на съюза между Христос и Църквата, и съдействието, което тази благодат дава на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения.

Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло.

Православната църква, като изхожда от човешките немощи и слабости позволява развод, но само при прелюбодеяние (ср.Мат. 5:32).

Тайнство Елеосвещение

Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото на болния с осветен елей се призовава над него Божията благодат, която лекува телесни болести и душевни немощи.

В Свещ. Писание не е посочено точно кога Иисус Христос е установил това тайнство. Най-вероятно е, че заповед за него е дал Иисус Христос след възкресението Си, когато е говорил на учениците Си за лекуване на болни чрез възлагане на ръце (ср.Марк 16:18). Още през времето на апостолите вместо ръковъзлагане за изцеряване на болни се използвало помазване с елей (ср.Йаков 5:14-15).

Видимата страна на тайнството Елеосвещение са молитвите (възприемани слухово) и действията при неговото извършване. Също Евангелието, Кръстът, свещите, пшеницата, виното и елеят. Евангелието и Кръстът символизират нашето спасение. Седемте свещи са символ на седемте дарове на Св. Дух. Пшеницата напомня на болния, че както сухите зърна могат да поникнат и да дадат плод, тъй и болният със силата Божия и по молитвите на Църквата може да оздравее или, ако го постигне смърт, да възкръсне в ново и нетленно тяло, както от пшениченото зърно израства ново растение. Елеят и виното ни спомнят за милостивия самарянин, който измил раните на нападнатия от разбойници човек, измил ги именно с елей и вино (ср.Лука 10:34).

Невидимата страна на тайнството Елеосвещение се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните и от душевни, и от телесни немощи. Вярно е, че не винаги след извършването на тайнството Елеосвещение болният оздравява. Но също така е вярно, че болни, които пристъпват към това тайнство със силна вяра, получават ако не пълно оздравяване, поне временно облекчение или, което е по-важно, получават благодатна подкрепа за търпеливо понасяне на страданията. А това за вярващия е от голямо значение.